Сделка със Сатаната
Сатаната повдигна вежди.
– Извинявай, какво?..
Гришо нетърпеливо кръстоса крайник върху крайник.
– Казвам, че желая да си продам душата.
– Ах, душата – кимна Сатаната. – Няма проблем. В каква валута предпочиташ?
– Не желая пари. Искам една нощ с нея.
Той извади от джоба си фотография и я подаде на Сатаната.
– Нощ със фотография?
– Не! С тази тук! Тази, която е на фотографията!
Сатаната даже не я погледна.
– Формално това се назовава „ бартер “ – сподели той. – Продава се за пари или скъпи бумаги, злато… Всяко сходно, разбираш ли? Дори пощенски марки могат да се изтъргуват в паричния им еквивалент. А когато сменяш движимост за движимост – това към този момент е бартер.
– Добре, добре – кимна Гришо. Не беше в въодушевление да спори по въпросите за терминологията, интересуваше го резултата. – Нека бъде бартер.
Сатаната го погледна неблагоприятно.
– Първо продаваше, в този момент пък бартер… Сами не знаят какво желаят.
Той стоеше в центъра на пентаграма, обрисуван върху пода с тебешир. Вътре в пентаграма бе тясно и това нервираше Сатаната.
– Ще ми се да бе предложил стол – изръмжа той – Не са ли те учили, че би трябвало да предложиш на по-възрастните да седнат?
– Извинете – смути се Гришата – Следващия път задължително… Ta какво ще кажете за моята молба?
Той още веднъж сподели фотографията.
– Коя е на фотографията? Елен Колева ли?
– Анджелина – изчерви се Гришо.
– А-а – рече Сатаната. – Джоли? Не разбрах. По принцип, в случай че си червиса устните по-ярко, Елен Колева ще стане същата. Още повече, че прочетох в един жълт вестник, че сега няма мъж до себе си.
– Каква Елен? – възмути се Гришо, изчервявайки се още повече. Очилата му се плъзнаха до върха на носа и той ги поправя с пръсти. – Не знам за никаква Елен. Искам единствено нея. Само Анджелина. Обичам я.
– Добре, разбрах – промърмори Сатаната. – Искаш нощ с Анджелина в подмяна на душата?
– Да! – удостовери Гришо. – Точно по този начин.
– Сега ще забележим – Сатаната извади от доба персоналния си бележник и се зарови в него. – Ето, открих. На осмо число тя лети през нощта от Сан Франциско до Сидни. Тринайсет часа път. Мога да те уредя на прилежащата седалка.
– Какво? – учуди се Гришата. – Не! Имах предвид… Ами, това… Цяла нощ… с нея уединено.
– А-а-а! – Сатаната се удари по челото. – Любовна нощ искаш? Джиджи-биджи, а?
Лицето на Гришо съумя да добие цвят на цвекло.
– Така кажи, бре – сподели Сатаната. – Вечно говорите с подмятания, а аз би трябвало да се досещам… Така, добре, по въпроса. Първо, имам неприятна вест: тя не се занимава с такива неща.
Гришо попремигна, след което още веднъж настройки очилата си.
– Мислех си, че можете да помогнете по някакъв метод – несигурно сподели той.
Сатаната се почеса по брадичката.
– Мога да я навия, като ú покажа твоя фотография – предложи той -Току-виж се съгласила. Но възможностите самичък разбираш са…
– Разбирам – съгласи се с горест Гришата.
– Второ – продължи Сатаната, – сигурно може да разпалиш нейната пристрастеност. Технически това не е комплицирано.
Гришо се поободри.
– Но душата ти не е задоволителна.
– В какъв смисъл?
– В директния! Само тя не стига – разясни Сатаната. – Всичко на този свят има своята стойност. Мислиш, че малко идиоти биха желали да продадат душата си за нощ с Анджелина? Пффф… Но, знаеш ли, нужно е нещо по-скъпо.
– Но това е цяла душа! Цялата си душа прода… замествам!
– Е, и? Какво има в нея, в твоята душа? – попита Сатаната.
Той наплюнчи пръсти и прелисти бележника си.
– Ето, при мен всичко е записано. Григор, 21-годишен. Съвест – нула, добрина – четири точки от 10, визията си за любовта свежда до секс с кинозвезда. А къде е широчината на душата? Къде е величието? Къде са?
Гришо не отговори. Неуспешно се опитваше да разкопчае копчето на ризата си.
– Дефектна стока. – сподели Сатаната – Извинявай за прямотата…. Не, не! Не се разстройвай толкоз. Какво като не стана с Анджелина? Ако искаш, мога да опитвам да убедя някоя от плеймейтките.
– Какво? …
– В тъмното няма да схванеш разликата. Не за цяла нощ, несъмнено. За 20 минути. Навит ли си?
– Не – сподели Гришо – Не съм навит.
– Ясно – отвърна Сатаната. – Тогава мога да ти дам една пица. С гъби и шунка.
– Пица?
– Да. страхотна пица. Честна договорка.
– В подмяна на душата?
Сатаната кимна.
– Добавям и чаша капучино – сподели той – Лично от мен. Подарък.
– Не – разочаровано махна с ръка Гришо. – Пица е малко.
– Това е най-високата цена, която мога да предложа – сподели Сатаната. – Пазарен принцип, момче.
Той се изплю в краката си.
– Ех, дребни душички. Дай на всекиго Анджелина Джоли!
Пентаграмът бе обгърнат в гъст пушек, във въздуха се разнесе аромат на сяра и газове. Сатаната си отпътува.
